КАК СЕ ОТРАЗЯВА НА ДЕТЕТО РОДИТЕЛСКИЯТ СТРЕС?

#КОНСУЛТИРАНЕЗАРОДИТЕЛИ #ДЕТСКОРАЗВИТИЕ

Стресът на родителя, като фактор в детското развитие, може да има своето място още в пренаталния период. Бидейки обвързан с функциите на ендокринната система на майката, част от чийто организъм по време на бременността е и детето, продължително и интензивно протичане на стрес, би дало отражение върху неврологичното развитие на бебето. В тези случаи се наблюдава повишен риск от преждевременно раждане, по-забавен в сравнение с връстници темп на общо развитие, несъвършенства и/или нарушения в качествата на внимание, както и склонност към депресивни тенденции.

Говорейки за отражението на родителския стрес в ранна възраст и характерната симптоматика, всъщност говорим за етапи и качества на психичната зрялост, качества на поведението в заобикалящия свят, качества в когнитивния статус, качества в емоционалното развитие и комуникативните умения. 
Когато възрастният преживява стрес от упражняването на родителска роля, и не може да се справи с него, връзката на взаимодействие с детето понася удари. 

А резултатите могат да се видят в период от няколко дни до няколко месеца в общото развитие на детето или в част от сферите му.

Едно от нерядко срещаните последствия в резултат на родителски стрес, са нарушения, дисфункции или разстройство в привързаността.

На поведенческо и взаимодействено с околния свят ниво - отражението на родителския стрес върху ранното детско развитие, и в частност влошеното и дисфункционално измерение на привързаността между детето и родителя, може често да прилича и напомня на ранна симптоматика за нарушения от аутистичен спектър. Проявите са обединени около невъзможност на детето да се отделя от родител и да взаимодейства с друг, липса на вербална продукция до силно влошена такава, избягване на пряк зрителен контакт и тактилно взаимодействие с други, освен майката, бедност на познанията за заобикалящия свят и бедност на уменията за манипулация с широк набор обекти, липса на умения за самостоятелност в ежедневието и изискване за обслужване от страна на майката, експулсивни към истерични реакции при отказ за получаване на желан обект/резултат или изпадане в нова/непозната ситуация. Често се наблюдава агресивно към обгрижващите поведение или автоагресивни реакции в момент на афект. Обичайно родителите отдават внимание на симптоматиката при детето около 14-18-ти месец след раждането, ориентирайки се основно по липсата на зрителен контакт и експресивна реч – проявления, които или припознават като част от симптоматика на диагностично състояние (без да е поставено такова), или обезценяват през вярването, че е нужно детето да порасне още, за да развие отсъстващите или дисфункционални умения. 
Симптоматиката на проблеми с екзекутивните функции в ранна възраст е обвързана с невъзможност или силно ограничен ресурс в контрола над импулса, влошени уменията за съсредоточаване и задържане на внимание, трудности при самостоятелно решаване на задачи (по смисъла на проблеми в ежедневието), влошени умения за оценка/преценка на ситуацията, трудности за управление на собственото поведение, особено при афект, трудности при установяване на трайни социални контакти с връстници, невъзможност или силно ограничени умения за разбиране на емоции и мотиви за поведения. В по-дългосрочен план проблемите с екзекутивните функции на детето имат отношение към влошеното качество на образователния му процес, прояви на проблемни поведения, психосоциална дезадаптация.
Значим симптом за дисфункционално детско развитие е липсата на вербална продукция, разбирането на реч, несъвършенствата в експресиране. Наличието на задръжки в езиковото развитие се обобщават под названието комуникативни нарушения, като има пряка корелация между езиковото забавяне и комуникативните нарушения от една страна, а от друга – емоционалния и социален статус на детето. Когато говорим за класически времеви диапазон на ранна възраст, т.е. от 0 до 3 години, важно е да знаем, че липса на вербална продукция след първите 12-13 кал. месеца от раждането, е сигнал за спешна нужда от консултация със специалист.
Тревожността като симптом може да се наблюдава чрез обусловени от нея поведения, например демонстрация на неувереност при социална интеракция или извършване на поставена задача, детето лесно се разстройва и при наглед незначими обстоятелства, налице е висока степен на притеснение и страх от/в социални ситуации и интеракция с други, трудности в концентрация. Депресивната симптоматика в ранна възраст се изразява в липса на увереност при поставена задача или социална интеракция, нервност, чести физиологични неразположения без наличие на значими заболявания, значимо ниски нива на мотивация за постигане на цел или довършване на дейност докрай, бързо фрустриране, липса на енергия, емоционална лабилност (бързо и лесно се разстройва). Към симптоматиката на депресивни прояви спадат и автоагресивни прояви, нарушения в режима сън-бодърстване, както и проблеми с хранене (Бракен, 2020). Поведенческите проблеми са пряко обвързани с емоционалните затруднения и са израз на недостатъчно ресурс у детето за поведенческа адаптация към/в дадена ситуация и нейния емоционален контекст. Агресията и агресивните поведения при малките деца по своята същност се явяват екстернализирани (външни) прояви на съществуващ вътре в психичното конфликт и/или напрежение. Често се обвързват с наличие на съпровождащи ги и обуславящи ги тревожност и депресивни преживявания.

Нещо, за което сякаш не се говори често, е как все повече деца могат да бъдат забелязани симптоми в тяхното развитие и поведение, сигнализиращи за наличие на родителски стрес. Не се говори по въпроса, защото да бъдеш "стресиран" и "родител", някак не среща съпричастност, разбиране, емпатия от страна на околните. По-вероятно е да бъдеш негативно осъден, задето претендираш да има значение, че си и двете неща едновременно. А всъщност е ключово за всяко дете, чиито родители са в състояние на стрес от новата си роля, да бъдат подкрепени и съпроводени на време, и при първи симптоми. Именно това е и функцията на процеса по родителско консултиране, където индивидуално и на база личния контекст се формулират стратегии за справяне със стреса, техники за себерефлексия и преодоляване на стрес и тревожност в дългосрочен план.