НЕЩАТА, ЗА КОИТО НЕ ГОВОРИМ: РОДИТЕЛСКИ СТРЕС, Ч. ii

#КОНСУЛТИРАНЕЗАРОДИТЕЛИ

Изследвания в областта на личностното функциониране и родителската роля като част от него, сочат, че наличието на конфликти от ежедневен характер се явяват далеч по-мощен фактор за появата и поддържането на родителски стрес в сравнение с преживени в миналото травматични събития от разнороден характер. С други думи казано, родителският стрес е много повече обусловен от случващото се в актуален контекст, отколкото от случилото се травматично някога. 

От друга страна обаче, това не значи, че травматичните преживявания на личността нямат нищо общо с проявленията на родителски стрес. Напротив. Те са част от историята на родителя и в някаква степен упражняват влияние. Просто не можем винаги и за всичко да им приписваме отговорност. 
Важно е да имаме предвид, особено ако стоим от страната на осигуряващи консултативни или подкрепящи услуги за семейства, че наличието на травматично събитие в

историята на личността, ​двойката, родовата система, нормативно са предпоставка за влошено психо-емоционално функциониране на Аза – особено, когато травматичното не е интервенирано. Обикновено личността е с по-ниски в сравнение с други хора в сходна ситуация нива на емоционална устойчивост и поносимост към стресогени. Носителите на травматично преживяване изпитват значими затруднения да посрещат и да решават ежедневни конфликти, запазвайки стабилността на психо-емоционалното си състояние. За тях е далеч по-предизвикателно и трудоемко (на емоционално ниво) водещо да интерпретират изискванията и отговорите на средата към новата им родителска роля през призмата на позитивния емоционален регистър.

Отреагирането на Аза в стресова ситуация е пряко обвързано с цялостното му личностово функциониране и собствена история по психично формиране още в най-ранна възраст. Качеството, както на психичната, така и на емоционалната зрелост, е строго обвързано с качеството и характера на емоционалните и произтичащи от тях взаимодействени процеси, опериращи в семейната система на израстване. Типа на формирана в собственото детство привързаност е тясно обвързано с уменията на Аза за регулиране на собствените емоции и преживявания. Именно всички тези компоненти в резултат определят как личността интерпретира изискванията на каква да е ситуация и намиращите се в нея взаимодействия, в т.ч. и като стресова, както и стратегиите и механизмите, през които се опитва да премине през нея, за да възстанови своята хомеостаза. 

Родителският стрес НЕ е форма на "модерно", "разглезено", "превзето" или "преекспонирано" мислене от страна на съвременните родители.
Родителският стрес е състояние, качеството на чието менажиране е отражение на емоционалната ни интелигентност и култура да се погрижим за себе си и комфорта си.

Отреагирането към стресови ситуации също се разглежда като „ефективно“ и „неефективно“. Изследвания сочат, че при родители, генериращи неефективни стратегии за справяне със стреса от родителстване, са налице по-високи рискови стойности, от една страна за пораждане на депресивни преживявания и симптоматика, а от друга – за загуба на чувствителност относно потребностите на детето и респективно, неговото неглижиране (Patnaik, 2014). 

Понякога, като родители реагираме така, както ни се иска. Понякога, реагираме така, както можем в конкретната ситуация. В края на деня всичко опира до личностовите ни ресурси. До всичко онова, което личността ни е – ценности, вярвания, разбирания, допускания, морални постулати, емоционални компетенции, социални компетенции, познания за света и живота… и още всичко. Всичко, което сме изградили и натрупали като своя характеристика от раждането си насам на база житейския си опит. Знанието в коя конкретна ситуация как конкретно може да се реагира с поведение, за да се реши казусът е само едната страна на монетата. И тя е пряко обвързана с другата – всичко останало, което дори и не си даваме сметка през по-голяма част от времето, че има отношение към справянето със стреса, в т.ч. и стреса от упражняване на родителска роля. ​

Родителското консултиране на 6-8 месеца и проследяване нивата на родителски стрес с PSI-4 са едно от най-ефективните средства едновременно за а)менажиране б) профилактика в) превенция на усложнения.

Усложненията от разгърнал се устойчиво родителски стрес дава отражение върху родителския стил, а оттам и върху формирането на личността на детето. Често в резултат на усложненията се наблюдават поведенчески проблематики, трудности за владеене на емоциите, бедни и недостатъчни за нуждите му социални умения при детето.