#консултиранезародителиЗа всяка майка, ДЕНЯТ за прием в ясла или детска градина е хем дълго чакана необходимост, хем потенциален сценарий за филм на ужасите. Колкото повече наближава времето за прием, толкова по-интензивни и полярни са преживяванията на майката. От едната страна на нейните емоции стои рационалното схващане, че това е полезна стъпка - хем детето да бъде сред себеподобни, хем още една заплата да се влива в семейния бюджет. От другата страна, обаче, стои тревогата дали детето ще успее да свикне с раздялата, дали госпожите ще се отнасят с любов и внимание към всяка негова потребност... и най-вече - готово ли е за тази голяма стъпка напред. В подкрепа на всички майки, подаряваме ви следващите редове
Ако сте отворени към предложения, тази статия е за вас.
А. Отделете си поне 4 седмици преди датата за прием в детско заведение, за да подготвите детето си за предстоящите промени. В този период, ежедневно или през ден-два, разглеждайте заедно снимки на интериора в групата на детското заведение (любезно предоставени от Ръководството на заведението). Също така, препоръчително е да минавате на разходка покрай самата сграда и да обяснявате на детето кое кога и как предстои да се случи. Без значение на каква възраст е детето, то има нужда и право да чува какво предстои да се случва с него и неговото ежедневие. Ако все пак сте привърженик на идеята, че на тази крехка възраст децата не разбират нищо, спомнете си някоя ситуация, в която казвате "Не прави това", а наследникът - с блага усмивка - прави точно обратното. Подходящи опорни точки за разговор с детето са:
Б. Подгответе необходимия за прием в групата багаж заедно с детето и то, предварително. След като вече сте въвели няколко пъти какво и как предстои, отидете заедно на пазар. Разрешете на детето да си избере нова раничка, която да нарочите на глас (пред детето) за ползване за ясла/ДГ. Направете препратки към предходните разговори и снимките на интериора, напр. покажете му къде ще седи раничката. Обяснете какво ще има вътре и с каква цел (пр.: "Тук ще имаш чиста блузка, за да се преоблечеш, ако се намокриш"). Напазарувайте заедно и заедно подредете съдържанието. Примерен списък (в случай, че не са ви предоставили от детското заведение):
ВАЖНО!!! Всяко детско заведение, особено общинско, има свои собствени правила при прием на нови деца в група. Съгласувайте с тях какво е необходимо и позволено като действия и подготовка от ваша страна. Силно ви препоръчваме да договорите възможността детето да влиза в групата с плюшена играчка с аромат на вкъщи. В. Превърнете момента в празник. Със сигурност всички вкъщи се вълнуват - всеки по свой начин. Имате право на избор - или да преживеете случващото се като нещо ужасно, опасно, страшно, дори трагично, ИЛИ да го превърнете в празник. "Как" е въпрос на вкус и семейни традиции. Важното е да го случите. Подарете си още един позитивен спомен от живота ви на родител.
0 Comments
#детскоразвитиеОбщата теория за сензорна интеграция и лечението на сензорните нарушения се счита за формирана от д-р А.Дж. Айръс в средата на ХХв., на база дългогодишните й изследвания и проучвания в сферата на неврологичните науки и описана в книгите й посветени на темата. Според д-р Айръс, сензорната интеграция при човек е способността да се възприема информация, посредством сетивата - докосване, движение, вкус, обоняние, зрение и слух; да се свързва нововъзприетата информация от сетивата с вече наличната информация, съхранена в паметта и знанията; да се възпроизведе осмислен отговор или реакция. Когато има наличие на блокиране или неправилно разпределение, препредаване на сензорната информация в мозъка, при което определени участъци от мозъка не са в състояние да получат и обработят въпросната новопостъпила информация, става въпрос за сензорно-интегративната дисфункция (СИД). За пръв път понятието се появява в книгата й „Сензорната интеграция и детето”. Най-общо казано, СИД представлява комплексни нарушения на мозъка, водещи до проблеми в развитието на детето. В световен мащаб, освен настоящото понятие, може да бъде срещнато и названието „сензорна дисфункция на развитието” (СДР).
До скоро се счита, че сензорно-интегративната дисфункция е характерна единствено за деца от аутистичния спектър, но през последните години, специалисти в световен мащаб се обединяват около идеята, че нарушението може да се прояви и при деца с друг тип задръжки в развитието, стига да няма анатомично обусловени нарушения на сетивните органи. Разграничени са няколко вида нарушения в преработката на сензорната информация, като всяко от тях води до различно интерпретиране на възприетата от страна на детето информация и последващото от нея поведенческо проявление: 1. Деца, избягващи сензорен стимул (хиперсензитивност)– нервната система регистрира възприятията, постъпващи от външната среда, твърде интензивно. Детето не може да обясни случващото се и го възприема като заплаха. Ето защо, често отбягва или се съпротивлява на външните стимули, избягва да бъдат докосвано или има предпочитания към определени материи/материали, до които да се допира. В следствие на хиперсензитивност, при детето може да се наблюдава: • Рязко отдръпване или прояви на агресия при докосване; • Страх от движение или височини; • Резервираност или недопускането на промени в обстановката; • Видим дискомфорт в шумна или претоварена обстановка; • Придирчивост към храни и/или свръхчувствителност към миризмата на определени храни. 2. Деца, търсещи сензорен стимул (хипосензитивност) – нервната система не винаги разпознава сензорната информация, която достига до мозъка. Стимулите се възприемат от мозъка като незначителни. В резултат на това, детето се нужде от допълнителна сензорна стимулация, за да може да извлече усещане от дейността. В следствие на хипосензитивност, при детето може да се наблюдава: • Хиперактивност; • Липса на реакция при докосване или при болка; • Радост при силни звуци. 3. Деца с проблеми в моторните умения – характеризира се с проблеми в планирането и извършването на нови моторни действия. Често тези деца са тромави, „непохватни”. Характерно при тях е: • Нарушена фина моторика (писане); • Нарушена груба моторика (ритане, хвърляне на топка); • Трудности с имитацията на движения; • Трудности с балансиране, координиране на движенията и билатерална координация; • Предпочитания към вече познати дейности и игри; • Предпочитания към дейности и игри неизискващи движение. |
