родителстване: защо да искаме да намалим споровете с другия родител

Този месец, от името на екипа на "ЦЕНТЪРът", ви предлагам темата за "Кавгите и родителстването - защо да искаме да намалим караниците и споровете с другия родител".  Аз съм Крис Гърмидолова, семеен психолог, и следващите редове си позволявам да напиша на база 12-годишен практически опит в консултирането на родители и техните деца.
​Ползотворно четене!

Споровете, кавгите, конфликтите между родителите са неизбежна част от живота на повечето семейства. Случва се, както на разделени родители, така и на съжителстващи такива. Случва се на вас, случва се на комшиите, случва се и на щастливо-изглеждащите-по-холивудски родители, дето онзи ден бутаха усмихнато бебешка количка по централната алея на парка. Даже, ако се замислите, случва се и на вашите собствени родители - дори и днес. Така че, да си го кажем - СЛУЧВА СЕ НА ВСИЧКИ! Това е нормално! Споровете, кавгите и конфликтите могат да възникнат поради различия във възпитанието, разминавания в ценностите на възрастните, различни цели по повод детето, финансови проблеми, стрес в друга сфера на живота или други тревожещи фактори. Каквото и да е обаче, нашата отговорност като родители е да положим необходимите усилия, за да не позволим тези кавги да навредят на децата ни, като ги излагат на неразбираеми негативни емоции и модели на взаимоотношения.

​"Не е важно ДАЛИ се случва... защото то просто се случва на всички ни... А Е важно КОЛКО се случва. Колко (много) и колко (често)."

В тази статия ще ви предложа някои различни стратегии и практически съвети, които можете да използвате, за да спрете карането за всичко, свързано с родителството да се превърне в ежедневие и пример за подражание на децата. Ще разгледаме важността на спокойното родителство и как то помага за развитието на самочувствие, емоционална сигурност и социални умения при децата. 

Също така, ще обсъдим как децата понасят кавгите между родителите и как можем да създадем стабилна семейна среда, в която те да се чувстват в емоционална безопасност и защитени.

​Що е то "спокойно родителство" и съществува ли въобще?
Спокойното родителство е концепция, която ни помага да се фокусираме върху позитивния и конструктивен начин на взаимодействие с децата. Това е стил на родителско поведение, който цели да създаде оптимална и благоприятна обстановка в семейството, където преобладаващият емоционален фон да НЕ е тревожност, страх, болка, гняв. "Вкъщи" и начинът, по който детето се чувства там са факторите, които определят как децата ще развият своите самочувствие, емоционална сигурност и социални умения. Като родители ние имаме едновременно голямо влияние върху развитието на нашите деца, но и голяма отговорност за него. Когато правим нужното, за да стоим максимално в спокойното родителство, ние създаваме у децата си "наистина" усещането, че ги приемаме и обичаме безусловно. Това им помага да развият положително самочувствие и увереност в себе си. А, когато децата са уверени в своята стойност, те по-лесно се справят с проблемите и предизвикателствата в живота. Една от основните цели на спокойното родителство е да осигури емоционална сигурност на децата - да им се изгради автентичното усещане, че вкъщи са защитени и свободни да изразяват своите емоции и нужди.

​Влиянието на кавгите между родители върху децата.
Когато родители се карат и спорят пред децата си, това може да има сериозни последствия за емоционалното състояние и отношенията на децата. И, когато казвам "може да има", това означава, че вероятността за негативни последствия е толкова по-висока, колкото са чести конфликтите с публика детето. Когато родителите се карат, децата често се чувстват безпомощни и несигурни. Съвсем обичайно е, когато кавгите са чести, или когато са редки, но с много силен интензитет, децата да започнат да се притесняват за бъдещето на семейството и да имат стресови реакции. Такива деструктивни конфликти нарушават усещането им за емоционална сигурност и безопасност. Колкото по-дълго и често във времето децата са аудиторията на този процес между възрастните, толкова по-трайно се вгнездява в тях конфликтът като средство за комуникация. Може да не им харесва да ви гледат и слушат, може да се чувстват "смачкани" от всеки нов скандал, но тъй като това е примерът им за "вземане на решение", "водене на разговор", "изчистване на различия", те просто ще го ползват и прилагат в живота си извън вкъщи.

Може ли конструктивно да използваме конфликта и споровете във възпитанието на детето?
Може. Дори е нужно да имаме такова умение. ​Конструктивното разрешаване на конфликти в семейството играе важна роля за формирането на здравословни междуличностни взаимоотношения и развитието на уменията за решаване на проблеми, трудности и спорове при децата. Важно е родителите да предоставят позитивен пример, който да вдъхновява децата да изграждат конструктивни комуникационни умения.

Когато си взаимодействаме от позиция на родители, големият въпрос е:
"Целта обща ли е?".

В същото време скритият въпрос е:
"Тази цел чий интерес обслужва - моят, твоят или на детето?"

​Ето три от наистина фундаменталните начини за позитивна употреба на конфликта във възпитанието:

• Моделиране на поведение: родителите има да бъдат осъзнати, че техният начин на разрешаване на конфликти има голямо въздействие върху начина, по който децата им ще справят с подобни ситуации. Ако децата видят, че родителите им постигат компромиси и търсят общи решения, това може да ги вдъхнови да постъпват по сходен начин.
• Подкрепяне на алтернативни решения: родителите имат активно да търсят начини за намиране на алтернативни решения при конфликтни ситуации. Това може да включва открито слушане на гледните точки на другия родител, изразяване на разбирателство и търсене на компромис.
• Семейни правила: създават се от родителите и имат за цел да очертават границите на допустими поведения, взаимоотношения и модели на комуникация вътре в семейството. Възрастните имат да ги спазват също, за да дават ясно послание и пример на детето вкъщи, че изключения не се правят - дори и "сърдити" и в конфликт, никой не си позволява да пренебрегне правилата, които всъщност защитават правото на усещането ни за емоционална сигурност и безопасност.

​Как да ограничим или спрем тези конфликти?
С уговорката, че в статията не разглеждаме конфликтите с присъстващо насилие от единия възрастен към другия, предлагам ви следната мисъл - "Много баби, хилаво бебе". И ви питам - споделяте ли обща родителска цел с другия възрастен в живота на детето ви? А сигурни ли сте? Ако сте, тогава идва да се зачудим дали ценностите, с които всеки от вас двамата иска да постигне тази цел съвпадат.

Най-честата причина за спорове между родители е или разминаване в общата цел по адрес на детето, или разминаване в ценностите, около които се реализира целта.  Когато знаем какво е най-важно за нас и какви са нашите общи цели за възпитанието на децата ни, става по-лесно да се концентрираме върху нещата, които действително имат значение и някак, дразнението и поривите за "схватка" с другия родител намаляват. ​

Ето защо ни е абсолютно необходима здрава комуникация и разбирателство по отношение въпросите, свързани с децата. Комуникацията е ключов елемент във всяко родителстване, включително и в общ план за в семейните отношения. За да избегнем кавгите около родителството и да подобрим отношенията си с другия възрастен, можем да обърнем внимание на следните препоръки:

• Слушайте активно - покажете интерес и уважение към мнението на партньора си, като му дадете възможност да говори без прекъсване и проявявате интерес към това, което той/тя споделя. Не оценявайте, не осъждайте.
• Изразете ясно своите нужди и очаквания - бъдете откровени и ясни при комуникацията си, като изразите своите нужди и очаквания относно въпросите, свързани с децата.
• Намирайте компромиси - разберете, че няма единствен правилен начин за възпитание на децата и бъдете отворени за намиране на компромиси, които съчетават визиите и на двама ви. Едноличните решения не са форма на ефективно родителстване.
• Решавайте конфликтите конструктивно - ако възникне конфликт, се опитайте да го разрешите по конструктивен начин, като търсите решения, които са в интерес на всички членове на семейството. Помнете, че детето наблюдава вас двамата, за да се учи как се комуникира в ситуации на проблем, спор, вземане на решение.
• Подкрепяйте се взаимно - важно е да си показвате подкрепа един на друг и да се усещате като един екип при възпитанието на децата. Не е нужно да сте двойка партньори, но помнете, че завинаги ще бъдете екип родители. Приемайте идеите и предложенията на другия като достойни за обсъждане, обмисляне, приложение. Помнете, че целта ви е обща.

Когато работим заедно с другия родител по тези препоръки, можем да изградим по-силни и здрави отношения, които ще ни помогнат да спрем да се караме за всичко (или за почти всичко) около родителстването. Хем ще бъдем по-удовлетворени от качеството на родителския си екип (тандем), хем детето ще получи оптимално ниво на емоционална сигурност и стабилност.
​
И накрая, имайте предвид, че всеки родителски опит е уникален и няма единствен правилен начин за "водене на семейство". Важно е да бъдете отворени за нови идеи и да намерите подход, който работи най-добре за вас и вашето семейство. Ако това не е възможно и изпитвате затруднения, запишете си час при семеен психолог, за да получите конкретна помощ, съобразно личния ви житейски контекст.

Да обобщим. Бихте искали да ограничите или спрете споровете и кавгите с другия родител на детето си, за да гарантирате емоционална стабилност и усещане за безопасност вкъщи. По този начин бихте подпомогнали вашето дете за ефективно формиране на самооценка и умения за равноправни взаимоотношения извън вкъщи. Овладяването и спирането на споровете с другия родител могат да се постигнат като:

• Фокусирайте се върху общите ценности и цели като родители, а не се фиксирайте върху различията. Поддържайте открита комуникация и разбирателство по отношение на въпросите, свързани с децата.
• Стремете се към поведения от подхода на спокойното родителство, които помагат за развитието на самочувствие, емоционална сигурност и социални умения при децата. Бъдете търпеливи и говорете с децата си на спокоен тон.
• Разберете как децата понасят кавгите между родителите и работете за намаляването на вредното им въздействие. Стабилната семейна среда и взаимодействието между родителите имат голямо значение за децата. Ако изпитвате затруднения да се справите - потърсете детско-юношески психолог за съдействие.
• Използвайте конструктивни стратегии за разрешаване на конфликти, като се фокусирате върху решаването на проблемите, вместо върху създаването на спорове. Помислете за важността на семейните отношения и работете за тяхното подобряване.
• Запишете си консултация при семеен психолог, ако имате нужда от допълнителна помощ при управлението на конфликтите в семейството или затруднения да реализирате насоките и препоръките в тази статия.

За вас писа:
Кр. Гърмидолова, семеен психолог
​

А какви са вашите най-големи предизвикателства при запазване на спокойствие и хармония в родителската роля? Оставете коментар или споделете вашите мисли и опит по-долу. Вашите идеи и съвети могат да бъдат от полза за други родители, които се борят със същите предизвикателства.