защо?: изследване на уменията в ранна възраст

#консултиранезародители

За всеки възрастов етап от детството съществуват определени умения в различните сфери на развитие (когнитивна, физическа, емоционално-социална и т.н.), които се приема, че децата успешно овладяват в процес на растеж. Въпреки това, често можем да наблюдаваме наличие на хронологичен растеж, но липса или несъвършенства в едно или множество умения - в една или в няколко сфери на развитие. Факторите, които опосредстват това явление, могат да са част от семейната динамика (разминавания в родителски стил и подход; родителска тревожност; конфликти между родители и/или "родител-прародител" и др.), както и да са част от невропсихичното и/или физиологично развитие на детето. Особено важно е да се идентифицира произхода и характера на тези фактори. Преки симптоми за наличието на разминаване между растеж и умения могат да бъдат наблюдавани в поведението на детето и начина му на взаимодействие с околния свят. Обичайно тези симптоми биват забелязвани първо от семейството - след навършване на 1 годинка, но биват заявени като проблем едва около 18-24-мес. възраст.

Една от ключовите функции на изследването на ранното детско развитие е да се идентифицира налично ли е съответствие между очаквано за възрастта цялостно функциониране на малкия ни клиент, или не. 

Оценката на развитието в ранна възраст е един от най-ефективните механизми за превенция на психосоциална дезадаптация на деца
​

За да протича овладяването на умения успешно, детето се нуждае от благоприятна и подкрепяща среда, в която да може да се развива. Понякога обаче, въпреки привидно налични благоприятни условия, детето не успява да овладява - частично или изцяло, характерните за възрастта си умения с темпото на своите връстници. ​

Често родителите, особено майките, "усещат" затрудненията на детето си рано, но трудно се престрашават да се консултират със специалист преди 2-ра или 3-та година. Причини за подобно "отлагане" могат да бъдат множество фактори като (а) широко разпространеното в обществото ни схващане, че "ще го израсте", (б) страх от неизвестното и срам какво ще си кажат "хората", (в) липсата на информираност на родители и наблюдаващи медицински лица за основни маркери, сигнализиращи за риск от проблем в развитието. За това, макар и усетили рано, че детето изпитва затруднения с усвояването на някои умения, родителите избират да изчакат ситуацията да се развие от самосебе си.  

Когато бъде проведено изследване на ранното детско развитие, ако се идентифицира разминаване и/или несъвършенство между календарна възраст и налични умения, обусловени от специфики в родителстването, детето и родителите имат нужда от т.нар. ранна интервенция.  Това е форма на консултиране и обучение за цялото семейство, в която родителите биват учени как щадящо, но ефективно да стимулират детското развитие, а детето тренира нови умения във всяко отношение и смисъл. Ранната интервенция е все още недостатъчно популяризирана в обществото ни форма на помощ за семейства с малки деца, но доказала се с висока степен на ефективност - както у нас, така и в страните от Западна и Централна Европа.
​Ако при изследването на ранното развитие на детето се констатира клиничен риск от наличие на диагностично състояние от какъв да е характер, семейството се насочва към преглед от медицинско лице (невролог, психиатър).

Когато родителите не могат да си обяснят защо детето расте, но уменията и поведението му са различни от очакваното, те не знаят как ефективно да го подпомогнат. Когато изпаднат в такава ситуация, поражда се чувство на безпомощност. На свой ред това води до системно покачване на тревожността в ежедневието и във връзка с процеса на родителстване. В резултат възрастните започват да взаимодействат с детето през тревожността, вместо през радостта. Създава се неефективен модел на взаимодействия в семейната система, който допълнително обостря проявите на проблеми при детето.


​
​

Неврологът или психиатърът могат да назначат необходимите в такъв случай изследвания, медицински интервенции, лечение и информация, каквито психолозите и консултантите по ранно развитие нямат квалификация да осигурят. 

Изследване на ранно детско развитие се провежда от дипломирани в сферата на психология и/или медицина специалисти, посредством официални адаптирани и/или стандартизирани за българските деца методи и тестове като Денвърски тест - версия 2 (Denver II), Developmental Profile - 3, ASQ и др.