КОЙ Е ВАШИЯТ РОДИТЕЛСКИ СТИЛ?

#КОНСУЛТИРАНЕЗАРОДИТЕЛИ

Родителският стил е съвкупността от практиките, които използваме в  ролята си на родител, за да (най-общо казано) "възпитаваме" децата. В същото време те са и форма на комуникация от наша страна по техен адрес. Днес ще разгледаме 4-те най-популярни и класически категории родителски стил, а към кой се приспадате Вие е въпрос на персонална самооценка.

​
Изборът на родителски стил не е нито само осъзнат избор, нито само не-осъзнат. Той се обуславя от множество фактори, сред които са собствен житейски опит и личностен модел на функциониране, културална принадлежност и етнически произход, религия и др.
​

​Като личност ние се формираме в условията (първо) на семейна система, движена, както от вътрешни емоционални процеси и взаимодействени порядки, така и от външни такива в лицето на общността. Така поставяме основите на своите възприятия за ценности, житейски вярвания, морален компас, символни ритуали, модели на комуникация, ежедневни цели и др.

И дори и понякога да не ни се иска да го признаем, начинът, по който ще изградим стила си на взаимодействие с детето, е пряко белязан и повлиян от собственото ни родно семейство и опита, който имаме там. Можем да пренесем същото родителстване, каквото е имало по наш адрес, или да се стремим да надградим нашето. Но в основата си то ще се влияе от всичко онова, което сме попили в средата на израстване.

Как така?
Изборът на родителски стил е обичайно несъзнателен и мотивиран от вътрешни за личността фактори, отколкото от външни такива и преднамерени мотиви. Когато родителският стил на Аза повтаря онзи, с който той самият е израснал, то той го припознава като ефективен, резултат-даващ и подпомогнал го в реализацията му. Друго обяснение за пренасяне на родителски стил през поколенията, особено когато се касае за авторитарен или неглижиращ, е наличието на преживени от Аза травматични събития в детство (насилие, загуба на родител), поради което ресурсите му за избор на алтернатива от тази на „добре познатото“ са силно редуцирани. В този контекст, можем да си позволим да разглеждаме на родителския стил, и въобще на целия процес по избора му и установяването му в семейната система, като на съвкупност от копинг стратегии, към които се ориентираме в резултат на преходния си опит и ресурсите си за оценка и отреагиране. Прилаганият от родителя стил оказва значимо и пряко влияние върху поведенческите характеристики на детето.

·  авторитарен стил – характеризира се с еднопосочност на комуникацията от родител към дете; възрастният установява стриктни правила за поведение и взаимодействие, към които детето се придържа без възможност за лавиране и без значение дали има разбиране за смисъла и функциите на въпросните правила; родителят очаква от детето подчинение и да не допуска нарушаване на правилата или грешки при тяхното съобразяване, в противен случай се налагат наказания; възрастният е изключително ригиден по повод настъпващи промени в средата, а родителстването му се характеризира с ниски нива на емоционално обгрижване и емпатия по адрес на детето
·  авторитетен стил – характеризира се с двупосочност на комуникацията между дете и родител; възрастният поставя правила за поведение и взаимодействие като се стреми да изгради у детето разбиране за техните функции и смисъл; при нарушаване на правилата от страна на детето, родителят налага санкции, по не-насилствен и не-уронващ достойнството на детето начин, които имат за цел временно отнемане на дадени привилегии в семейната или социалната среда (материални придобивки, право на излизане и т.н.) – специфично при този стил е, че възрастният мотивира и обяснява налагането на санкцията на детето си; стилът се характеризира с високо ниво в качеството в комуникация, високи нива на емоционално обгрижване и емпатия по адрес на детето и умерени към високи нива на гъвкавост от страна на родителя към настъпващи промени
· толерантен стил (среща се още като либерален или позволяващ) – характеризира се с наличие на отворено за двустранна комуникация пространство между дете и родител; възрастният поставя ограничено количество правила за поведение и взаимодействие, предпочитайки детето само да формира възприятия за норматив чрез трупане на собствен опит в ситуации от ежедневието; налагането на санкции и наказания е изключително рядко срещано при този стил; специфично е, че родителят не заявява и не демонстрира очаквания към детето; характерът на взаимодействие е ориентиран по-скоро по хоризонтала и към „приятелство“, отколкото по вертикала (йерархия); стилът се характеризира с отдаване на емоционална топлина и емоционално обгрижване от родител към дете
· отхвърлящ – неглижиращ стил (среща се още като неглижиращ) – характеризира се с наличие на ограничено количество комуникация между родител и дете; липсват очаквания и изисквания по адрес на детето; правила за поведение и взаимодействие или отсъстват, или са в изключително редуциран обем; участието на родителя в ежедневието на детето е сведено до минимум и по повод на най-базови и невъзможни за избягване ангажименти; стилът се характеризира с липса на емоционално обгрижване и с емоционална дистанцираност между родител и дете

Когато родител сам оцени родителския си стил като не-достатъчно ефективен, за да постигне желани резултати във взаимодействието с детето и неговото възпитание, родителското консултиране се явява изключително "лек" и деликатен начин за внасяне на модификации.