НЕЩАТА, ЗА КОИТО НЕ ГОВОРИМ: РОДИТЕЛСКИ СТРЕС, ч.I

#консултиранезародители

Стресът е неизбежно за човек усещане със субективен характер, пораждащо се тогава, когато личността изпита несигурност за това дали може да отговори на дадена ситуация по начина, по който средата и контекстът предполагат и очакват. Родителският стрес като тема и свързаната с нея проблематика са относително „млади“ и може би не-достатъчно изследвани. 

Защо се появява?
Липсата на разбиране от страна на родителя, за поведенията на детето, го поставят в ситуация на лутане при търсене на т.нар. „решение“. Колкото повече един родител търси своето „решение“, без да има ефективно и вършещо му работа обяснение за произхода на „проблема“, толкова повече се задълбочава усещането за тревога, а с него и строго индивидуалните интерпретации на личността по повод незадоволителния развой на ситуацията. 

Стресът е строго обвързан с емоциите на дадената личност, както и с интерпретациите, които същата прави на ситуацията-дразнител. На база интерпретацията идва отреагирането и справянето, като тяхното качество зависи от вътреличностовите ресурси.
​

​Кога обичайно се появява?
Трансформацията на личността в ролите от „не-родител“ към „родител“ е част от периодите на преход в жизнения цикъл и е нормативно съпроводен с повишени нива на стрес, дефиниран с понятието „родителски стрес“. Характера и степента на  родителския стрес, както поддържащите фактори и продължителността, са строго индивидуални и контекстуални за всяка личност. Когато говорим за „родителски стрес“ в настоящите редове, следва да мислим за съдържанието на понятието в няколко направления. От една страна - като отговор на изискванията, с които възрастният се сблъсква от това да бъде родител на детето си. Този отговор е обичайно съпроводен с преживявания от негативния емоционален регистър, насочени към себе си като „недостатъчно справящ се“ или към самото дете като „прекалено изискващо“ (Deater-Deckard, 2017). От друга страна – като отговор на предизвикателствата на околната среда, възпрепятстващи удовлетворяващото упражняване на родителската роля, като например ежедневни конфликти с членове на родовата система, социоикономически затруднения, изисквания на социалната среда и др.(Belsky, 1984)

 

​​При продължително функциониране в състояние на стрес, в организма започват да настъпват биохимични промени, водещи до разгръщане на хронични здравословни и психоемоционални затруднения. 

​

Колкото повече стрес влияе върху организма на родителя, в т.ч. и на неговата психика, толкова повече става тревогата, толкова повече се обостря депресивната симптоматика, толкова по-обострен става хормоналният дисбаланс, а в нередки случаи се проявяват проблемни и рискови поведения. ​И, както знаем, колкото по-високи са нивата на тревога и депресия у една личност, толкова по-занижена е способността за емоционална рефлексия.

Пък що се касае до връзката „дете – родител“, има пряка корелация между липсата на (или влошената) емоционална рефлексия на отглеждащия възрастен и психичното развитие на детето - неговите умения за интеракция с околния свят, формирането на себевъзприемането му през усещането за сигурност от връзката с родителя, дори формата на привързаност. ​

Най-достоверният начин да проверите дали и Вие се намирате под влиянието на родителски стрес, както и какво е неговото изражение - върху Вас, върху отношенията с партньора Ви, върху развитието на детето ви, е да инвестирате 75 минути от времето си за консултация с психолог и провеждане на изследване за индексиране на родителски стрес PSI-4.