Защо детето ми е агресивно в училище: Причини и решения (ч.1)

Този месец ви предлагам темата за Агресията в училище и по-конкретно затова защо дете може да проявява агресивност. Аз съм Крис Гърмидолова, семеен психолог, и следващите редове си позволявам да напиша на база 12-годишен практически опит в консултирането на родители и техните деца.
​Ползотворно четене!

Агресивното поведение на детето в училище може да бъде предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Разбирането на причините зад тази агресия е първата стъпка към намирането на ефективни стратегии за справяне.

Причини за произхода на агресията при децата в училище:

• Емоционални разстройства: Депресия, тревожност или биполярно разстройство могат да доведат до изразяване на агресия.
• Емоционална дисрегулация: Трудности при управлението на емоции като гняв и фрустрация.
• Импулсивност: Неспособност да се контролират импулсите може да доведе до внезапни изблици на гняв.
• Травма: Психологическа травма или преживян стрес могат да бъдат основа за агресивно поведение.
• Когнитивни и комуникационни проблеми: Затруднения в мисленето или комуникацията могат да предизвикат фрустрация и агресия.
• Разстройства на поведението: Диагнози като разстройство с опозиционно предизвикателство (ODD) или разстройство с нарушаване на поведението (CD).
• Органични причини: Медицински състояния като увреждане на фронталния лоб или епилепсия.

Разбира се, за да не стоят тези "причини" така общо, иска ми се да погледнем по-задълбочено в психологическите аспекти на агресивното поведение при децата. Така че, нека обърнем внимание върху влиянието на емоционалните, когнитивните и комуникационните фактори върху техните поведения.

​Агресивното поведение при децата често е резултат от комплексно взаимодействие между различни психологически фактори. Емоционални състояния на вътрешен дискомфорт като тревожност, депресия или емоционална дисрегулация, могат да доведат до изблици на агресия. В тези случаи децата може да имат затруднения в изразяването на своите чувства по подходящ начин, което води до импулсивни действия или действия в резултат на погрешна интерпретация на ситуацията. Характерно за състояния на тревожност например е, че детето е постоянно под напрежение и в допускане, че "нещо лошо предстои", "нещо лошо се случва". Бидейки в този "режим" на чувстване и мислене, детската психика е много по-вероятно да възприеме околните и техните думи, поведения, жестове, като застрашаващи, нараняващи и да отреагира с агресивен отговор.
Когнитивните затруднения, включително дефицити в екзекутивните функции, могат също да играят роля за отприщването на агресивно поведение. Деца с когнитивни затруднения може да не разбират напълно последствията от своите действия или да им липсва способността да планират и предвиждат последиците от агресивното си поведение. Не е необходимо наличието на диагностично състояние, за да са налице незрелост или несъвършенства в когнитивните функции на дете. В резултат на тях детето е силно затруднено да анализира пълноценно причинно-следствените връзки за поведения-емоции-следствия по достатъчно зрял за възрастта си начин.

Комуникативните проблеми са друг ключов аспект в темата за агресия в училище. Деца, които имат затруднения в изразяването на своите мисли и чувства вербално, могат да прибягват до агресия като средство за комуникация. Това може да включва дефицити в езиковото развитие или социалната комуникация

Социална незрелост е четвъртият ключов фактор в темата. Социалната незрелост е налице тогава, когато в по-ранна възраст на детето, родителският стил е допринесъл за забавянето в усвояване на ефективни социални поведения. Социалната незрелост може да изглежда по различен начин - от незнание и неумение какви са порядките за поздрав при среща, уважителни обръщения, изчакване на ред за говорене и др., през невъзможност за самостоятелно справяне при разговор с госпожа (без присъствие на родител), покупка в "лафка" или създаване на нови приятелства, та чак до прояви на неуместно за ситуацията поведение (напр. смях, когато някой падне и се удари).
Заучено поведение - част от специалистите оспорват този момент като валиден фактор за формирането и проявите на агресивно поведение в училище, но аз възнамерявам да го засегна. Да проявяваш агресия в резултат на заучено поведение означава, че в по-ранната си възраст, си формирал личността си и си расъл в среда, в която агресията (в широк смисъл на думата) е нормативен модел на взаимодействие. Ако за теб, по време на израстване, е било ежедневие да наблюдаваш как възрастните наоколо стават емоционално реактивни, шумни, изглеждат сърдити, извършват действия в контекста на яда и гнева си... това би означавало, че ти възприемаш тази форма на комуникация и поведения като нещото, което е най-естествено да правиш. Защото си дете и защото не познаваш друго. Логично е именно това да пренесеш в комуникацията си с хора извън семейната среда, когато попаднеш в такава.

Истината е, че не е редно, етично и вярно да "отрежем" в полза на само един от тези фактори. Обективно погледнато, един от тях може да е водещ/преобладаващ като проявление и тежест. Но, където е налице един от тези фактори, обичайно се намира и втори, че и трети. Иначе казано, причините за проявата на агресия от деца е комплексна. Мислете за нея като процентна пита - всеки (или почти всеки) от тези фактори имат свое място и обем в нея. Въпросът е как да разберем кое колко е.

В м. Декември ще довършим темата като погледнем в посока:

• как можем да повлияем позитивно за промяна
• как можем да идентифицираме ефективно произход и тип на агресия

• какво конкретно можем да правим в темата

За вас писа:
Кр. Гърмидолова, семеен психолог

А какви според вас са причините за проявата на агресия от децата в училище? Оставете коментар или споделете вашите мисли и опит по-долу. Вашите идеи и съвети могат да бъдат от полза за други родители, които се борят със същите предизвикателства.